Нито един родител не се събужда сутрин с мисълта да направи живота на своето дете непоносим. Никоя майка не си казва: „Днес ще крещя, ще тормозя и ще унижавам детето си винаги, щом имам възможност.” Тъкмо обратното. Сутрин много майки решават: „Днес ще бъде един спокоен ден. Никакви крясъци, никакви разправии, никакви схватки.”Въпреки добрите намерения нежеланата война избухва отново. Пак се улавяме, че казваме неща, които не сме искали да кажем, и то с тон, който не ни харесва.

Всички родители желаят децата им да бъдат спокойни и щастливи. Никой не се опитва умишлено да направи детето си  страхливо, стеснително, нетактично или неприятно. И все пак, тъкмо в детството си много хора придобиват нежелателни качества, без да успеят да изпитат чувство на сигурност, на уважение към себе си и към другите. Искаме децата да бъдат учтиви, а те са груби; да бъдат спретнати, а те са небрежни; да бъдат самоуверени, а те са плахи; да бъдат щастливи, а те не са.

Възрастните се сблъскват с конкретни проблеми, които изискват специфични решения; банални съвети от рода на „Обградете детето си с повече любов”, „Обръщайте му повече внимание”, „Отделяйте му повече време” въобще не са им от полза.

Родителите се ядосват на разговорите си с децата, защото те често водят до никъде, както показва и следният познат диалог: „Къде беше?” „Навън.” „Какво прави?” „Нищо.” Родителите, които се стремят думите им да бъдат убедителни, скоро откриват колко много сили им коства това.

Децата често се съпротивляват на разговорите си с родителите. Те негодуват, когато ги поучават, одумват и критикуват. Чувстват, че родителите говорят прекалено много. Всеки внимателен наблюдател, дочул разговор между родител и дете, ще установи с изненада колко малко едната страна слуша другата. Диалогът звучи като два монолога, първият от които съдържа упреци и наставления, а вторият – опровержения и молби. Трагедията на подобно „общуване” произтича не от липсата на любов, а от липсата на уважение; не от липсата на интелигентност, а от липсата на умение.

Да се разговаря с децата е истинско изкуство, което има свои правила и смисъл. Децата рядко проявяват наивност, когато общуват. Често посланията им са кодирани и трябва да ги разшифроваме, за да ги разберем.

Всекидневният ни език е недостатъчен за смисленото общуване с децата. Истинското докосване до тях, както и преодоляването на родителското неудовлетворение са възможни при нов тип отношения с децата, включващ нови начини за разговаряне с тях.

Новият код за общуване с децата се основава на уважението и умението. Той изисква:

а/ разменяните реплики да не накърняват както детското, така и родителското самоуважение;

б/ изказванията, изразяващи разбиране, да предшествуват изказванията, съдържащи съвети или наставления.

В „Сподели своя свят” ще откриете практическо ръководство по детско възпитание, защото предлага конкретни и изпитани решения на онези ежедневни ситуации и психологически проблеми, пред които се изправя съвременния родител. Той ще съдържа не само отделни препоръки, но и такива общи принципи, които ще подскажат на възрастните как биха могли достойно да живеят в атмосфера на взаимно уважение със своите деца.