Как човек да намери начин, да не се чувства самотен и изоставен, когато родителите му починат един след друг... в рамките на три месеца? Чувствах се много самотна и необгрижвана... Реших, че ако си намеря приятел той ще ми бъде нещо като опора и ще ми помага винаги, но нещота не вървят по този начин... Като се има предвид, че приятелят ми е 16 години по-голям от мен, работи като дърводелец, виждам, че държанието му към мен е доста неангажиращо, но не искам да го оставя, защото ме е страх как ще живея сама като до сега съм живяла само с майка ми в апартамента ни. Не знам дали е Умно да търся съквартирантка за едната ми стая от жилещето ми, тъй като аз съм студентка в момента и не работя. Понеже квартирантите задигат със сметки в повечето случаи. Имам приятели, но се чувствам мнго зле, когато остана сама у дома и съм без близък човек до себе си... Даже не ми се и учи поради самотата ми! Започвам да се дапресирам от фактът, че уж имам приятел, но той не иска да живеем заедно, а само да преспиваме от време на време, ту у него или ту при мен. Той иска да започна да работя, за да дойде да живее съвместно с мене. Но не знам как да намеря сили да го оставя и в същото време, да не ме притеснява фактът, че съм напълно сама на този свят - без близки хора до мен!
|